прецизни обработвани части

Подобно на ДНК, НА се състои от нуклеотиди като основни градивни елементи на генетичния материал. Нуклеотидите съдържат сладкаринова молекула, фосфатна група и една от четирите азотисти бази: аденин (А), цитозин (С), гуанин (Г) и урацил (У). Въпреки че РНК разделя подобие с ДНК, тя все още е различна по своята структура и функция. РНК се различава значително по дължина и последователност на базите, в зависимост от гена, който транскрибира, както и от ролята си в клетката. В научните изследвания размерът на низ от РНК може да варира значително, тъй като това влияе върху начина, по който те се синтезират и утилизират.

Сред четирите вида нуклеотиди един конкретен тип директно допринася с аденин (A) към РНК молекулата, което е изключително важно за по-нататъшното уточняване или matures на РНК молекулите. През обработката на РНК, голяма част от РНК низовете се модифицират на своята 3′ крайност с ланцуг от аденинови нуклеотиди. Този ланцуг от аденини се нарича поли-A хвост. Дължината на този хвост е много променлива и зависи от типа РНК, клетъчен тип и специфичния биологичен контекст. Поли-A хвостът има няколко функции, включително защита на РНК от деградация и насърчаване на нейното износене от ядрото в цитоплазмата, както и помощ при превода от рибозомите.

Такива разлики в дължината на поли-A хвоста позволяват на учениците да разберат по-добре аспекти на стабилността, функционалността и регулирането на РНК. Разликите в този смисъл биха показали как определени РНК могат да се поведат при различни условия или в различни клетъчни среди. Тези механизми на познание могат още повече да помогнат на изследователите да разберат по-добре как РНК-тo приносят при изразяването на гените и по-големите регулаторни мрежи в клетката.

Рибонуклеиновата киселина от основното се отнася до РНК, една от ключовите молекулярни структури в биологията, която по-нататък се разделя на по-малки субединици, наречени нуклеотиди. Нуклеотидите са строителните блокове на РНК и се състоят от три компонента: молекула захар (рибоза), фосфатна група и един от четирите азотисти бази – аденин (А), цитозин (С), гуанин (Г) или урацил (У). Подобно на ДНК, РНК съдържа генетична информация, но се различава структурно и функционално. Благодарение на това, че е с едноспирална структура, вместо двойната спирала на ДНК, РНК е много по-гъвкава и позволява различни форми, зависещи от конкретния ред на последователността. Тези структурни особености, както и гъвкавостта ѝ, позволяват на РНК да изпълнява удивително широк спектър от клетъчни функции.

Дължината и редицата от базите в РНК молекулите са изключително променливи в зависимост от техния тип. Всяка хартийна РНК, транспортна РНК или рибосомна РНК е уникална по размер и функция. Важен фактор при синтеза и приложенията на РНК е дължината на нитките. МикроRNA-то, бъдучи кратко RNA молекула, често регулира геновото изразяване, докато дългите RNA молекули, като mRNA-то, носят подробни инструкции за синтеза на белтъци. Тези вариации позволяват на РНК да се адаптира към различни биологични задачи - от програмирането за белтъци до действие като регулятори в клетъчните пътища.

Едно особено важно нуклеотид в РНК е аденинът, често съкратено до "А". Аденинът е основен компонент при синтеза на РНК и обработката на РНК. При част от тази обработка на РНК – поредица от модификации, които стават след първоначалната транскрипция на РНК от ДНК – може да се добави ланеце от аденинови нуклеотиди към 3′ края на някои молекули РНК. Това се нарича поли-А хвост, който е един от бележките, открити в повечето мРНК от еукариотични клетки. Поли-А хвостът изпълнява много функции: увеличава устойчивостта на РНК, защото я предпазва от ензимна деградация, помога за нейното износене от ядрото в цитоплазмата и насърчава висока ефективност при превода по време на синтеза на протеини.