Части за прецизна обработка България

Подобно на ДНК, NA се състои от нуклеотиди като основни градивни елементи на генетичния материал. Нуклеотидите съдържат захарна молекула, фосфатна група и една от четирите азотни бази: аденин (A), цитозин (C), гуанин (G) и урацил (U). Въпреки че РНК споделя сходство с ДНК, тя все още е различна по своята структура и функция. РНК варира значително по своята дължина и базови последователности в зависимост от гена, който транскрибира, както и ролята си в клетката. В научните изследвания размерът на веригата на РНК може да варира значително, защото това влияе върху начина, по който те се синтезират и използват. 

Сред четирите вида нуклеотиди, един тип директно допринася за аденин (А) към молекулата на РНК, което е изключително важно за по-нататъшното разработване или узряване на молекулите на РНК. По време на обработката на РНК по-голямата част от нишките на РНК се модифицират в техния 3' край с верига от аденинови нуклеотиди. Тази верига от аденини е известна като поли-А опашка. Дължината на тази опашка е много променлива и ще зависи от вида на РНК, типа клетка и специфичния биологичен контекст. Поли-А опашката има няколко функции, които включват защита на РНК от разграждане и улесняване на износа й от ядрото към цитоплазмата, както и подпомагане на транслацията от рибозоми. 

Такива разлики в дължината на поли-А опашката позволяват на учените да разберат по-добре аспектите на стабилността, функционалността и регулирането на РНК. Разликите в това отношение биха разкрили как някои РНК могат да се държат при различни условия или в различни клетъчни среди. Тези механизми на знания могат допълнително да позволят на изследователите да разберат по-добре как се осъществява приносът на РНК към генната експресия и много по-големите цялостни регулаторни мрежи в клетката. 

Рибонуклеиновата киселина основно се отнася до РНК, първична молекулярна структура в биологията, която допълнително се разгражда на по-малки субединици, наричани нуклеотиди. Нуклеотидите са градивните елементи на РНК и се състоят от три компонента: захарна молекула (рибоза), фосфатна група и една от четирите азотни бази - аденин (A), цитозин (C), гуанин (G) или урацил (U ). Подобно на ДНК, РНК съдържа генетична информация, но се различава структурно и функционално. Това, че е едноверижна, а не двойна спирала на ДНК, прави РНК много по-гъвкава и позволява различни форми на базата на определена последователност. Тези структурни характеристики, заедно с нейната гъвкавост, дават възможност на РНК да изпълнява удивително широк набор от клетъчни роли. 

Дължината и последователността на базите в РНК молекулите са силно променливи в зависимост от техния тип. Всяка информационна РНК, трансферна РНК или рибозомна РНК е уникална по отношение на размер и функция. Важен фактор в синтеза и приложенията на РНК е дължината на нишките. МикроРНК, като къси РНК молекули, често регулират генната експресия, докато дългите РНК молекули, като иРНК, носят подробни инструкции за протеинов синтез. Тези вариации позволяват на РНК да се адаптира към различни биологични задачи - от програмиране за протеини до действие като регулатори в клетъчните пътища.  

Един особено важен нуклеотид в РНК е аденинът, често съкратен до "А". Аденинът е неразделна съставка както в синтеза на РНК, така и в обработката на РНК. При част от тази обработка на РНК - последователност от модификации, които се случват след първоначалната транскрипция на РНК от ДНК - верига от аденинови нуклеотиди може да бъде прикрепена към 3' края на някои молекули на РНК. Това е известно като поли-А опашка, което е един от отличителните белези, открити в повечето иРНК от еукариотни клетки. Поли-А опашката играе много роли: стабилността на РНК се увеличава, защото я предпазва от ензимно разграждане, помага за износа й от ядрото в цитоплазмата и насърчава висока ефективност за транслация по време на протеиновия синтез.